Природните дадености са условие за растежа на планинския див розов божур (самовилски божур), оцелял на площ от 30 дка само на Колош.
Срещат се още жълто урумово лале, сръбско звънче, белоцвет и червеникав дебелец, бял равнец, жълта високостебла иглика, скален карамфил с бялорозови цветове, ведрица (козарка), небесносиньо звънче, снежнобяло кокиче, а също и ароматни билки за чай: мащерка, кантарион, риган, мента и др.
На връх Колош са намерени останки от римско светилище, строителна и битова керамика и монети от римската епоха и от времето на Йоан II Комнин.
Конявска планина е най-голямата от системата на Краище и попада в двете области – Перник и Кюстендил. Маршрутът, по който ще поемем днес се намира от пернишкия край на планината, а връх Колош е първенецът на Колошкия дял. Той може да бъде изкачен от селата Кленовик, Голема Фуча и Углярци. Друга алтернатива е от село Извор, на която се спираме днес. Този преход се характеризира с по-плавното набиране на височина, преминаването през различни видове гора – дъбова, борова, букова, както и с излизането на обзорни поляни. Маркировка няма, а табелите са само на възлови места. Ако следите за тях, не би трябвало да има проблем с ориентирането. Общата дължина от долу до горе и обратно е около 17 км и би трябвало да се сместим в 8 часа.20-30 минути по-късно стигаме до разклон, който и в двата случая стига до върха. Ние поемаме по десния, който е по-заобиколен и по този начин минаваме покрай полетата с див божур, а през тях ще минем по пътя наобратно. Отклонението ни води до Чуден кладенец и паметник на партизани. От него тръгваме отново нагоре, докато стъпим отново на главната пътека и по нея се продължава до върха, а ако решите да се разходите от местността, може да се отклоните тук-таме. Ние направихме това до хижа Ведрица, до която се слиза южно по склона, където да презаредим водните запаси. Хижата е неработеща.
