Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София. Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня – 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава, на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница, а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница, Кресна и Ново село. В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб, Патриловци, Аркалейтовци, Манчовци, Куртовци, Куртишовци и Клетище
Най-старата църква в Кресненско е църквата „Рождество Богородично“ във Влахи и е от 1757 година.[5]
През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1844 година е построена църквата „Свети Илия“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава Михаил Попфилипов, който превръща училището в новобългарско.[6] В 1867 година Влахинската българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:
„ Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата. Защитени територии – в землището на Влахи се намира голяма част от национален парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета. В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 500 г. и е обявен за паметник на природата.
Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България. На десетина минути от центъра на селото на приток на реката е разположен впечатляващият Влахински водопад, чийто воден пад е над двадесет метра.
Екопътека Влахи тръгва от селото, минава през махала Полена и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре към местността Долна Баба, прехвърля билото при премката Чифторето, спуска се плавно към долината на Загазката река и стига до местността Пещерата. Общата дължина на маршрута е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. Пътеката е изградена като част от голям проект по програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд.
