Местоположението на Цалапица е стратегическо. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път Пловдив – Пазарджик. Стратегическото място на селото е и допълнено с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина. Намира се на 19,3 km западно от град Пловдив, на 6,7 km северно от град Стамболийски и на 10,9 km южно от град Съединение. Почвите в Цалапица са много плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове. За името на село Цалапица са останали няколко легенди.
Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Ерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.
Вземлището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.
Както и да е едно е безспорно в случая, че селото е съществувало през Средновековието. Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.
През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от ХV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно с преписките от някои от ръкописите:
Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21 септември 1860 г.
„ От Татар Пазарджик – четем в този вестник – един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица. “
По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои преписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.
Текстът на преписките от царапишките ръкописи е следният:
„
Сiю книгу купихъ азъ смиренннiй Митрополит Новобръдский Никанор приложихъ его црькви градьчавици липлянскые. И кто хощетъ отетъ его да му есть супьрница пречистая Бога мати на страшнемъ суду. И подписанъ своею рукою въ лето змг месеца Августа ла день ндик.их. [следва свещенически подпис]. [При изчисление на датата се получава 31 август 1535 г]
Въ лето отъ сазданiя мира зсд, а отъ Рождества Христова унз рукъ моа грешна Iованъ.
Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис]
“
[Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея – зрз=1599
За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.
