Софрониево е село в Северозападна България. То се намира в община Мизия, област Враца. В близост до Софрониево е минавала някога теснолинейната железопътна линия, свързваща Оряхово с Червен бряг. Релефът е равнинен, в околностите на селото има възвишения с малка надморска височина. Климатът е типичен умереноконтинентален, като за есента са характерни чести мъгли. Зимата е студена и снеговита, пролетта е топла, лятото е горещо – обикновено температурите тогава са около и над 35 °С.
В землището на селото, включващо повече от 75 000 декара обработваема земя, се намира източният край на най-плодородната част от Дунавската равнина – Златията, започваща в околностите на град Вълчедръм и включваща земите между реките Цибрица и Огоста. Почвите са благоприятни за развитието на зърнени култури, овощни дървета, лози. В региона е развито говедовъдството, овцевъдството и птицевъдството, в последните години се засаждат и големи площи с малини.
Историята на селището е описана в монографията „Софрониево“ на Богдан Николов, описал Рогозенското съкровище и открил уникалната и все още неразчетена писменост от Градешница. Според направените от Богдан Николов археологически разкопки първите обитатели на територията на сегашното село са дошли около 10 000 г. пр.н.е. – в изкопаните могили са открити запазени кости от мамути. В землището на Софрониево е открита най-старата бронзова фиала по българските земи. Наблизо е открито и съкровището от Рогозен. Има и находки на махайри – вид меч, разпространено бойно оръжие на траките.
Названието на селото до 1934 година е Сърбеница, след което името му е сменено от дошлото на власт на 19 май правителство на Кимон Георгиев. От тогава до сега то се нарича Софрониево.
След Първата световна война през 1919 година в Софрониево са се заселили български бежанци – торлаци от Западните покрайнини, които по силата на Ньойския договор остават в Сърбия). Торлаците издигат своите къщи във виянската половина – най-северният край на селото.
Софрониево е едно от селата, през които преминава Христо Ботев по пътя към Стара планина и днес през Софрониево ежегодно на 28 май минава, походът по пътя на Ботевата чета, който тръгва от Козлодуй към Врачанската планина. Нито един местен жител (с изключение на даскала от Козлодуй и 11 мъже от съседното село Бутан) не се е присъединил към Ботевите четници. Причината може би се крие в живеещите в съседство черкези, които още с пукването на първата пушка в Копривщица недвусмислено показват на местните жители, че ще изгорят всички къщи, ако дори и един мъж се присъедини към въоръжената „гяурска войска“. Татарите и черкезите останали във Видинския санджак до 1878 година, след която се изселват в Турция и Южна Украйна.
Културни и природни забележителности:
До площада в селото има двуетажна концертна зала – „Пробуда“.
Освен действащата днес църква, в селото има и късносредновековна църква „Св. Никола“, датираща вероятно от XVI век. Днес тя не е действаща, но е една от културните забележителности на селото. Това е своеобразната емблема на Софрониево.
В околностите ѝ се намира местността Въртопа – обширни поляни и гори, чудесно място за разходка и отдих. В близост се намира изворче, което вероятно е дало името на местността. В нея се нямира и Оброчен камък и паметен знак, че там е почивала Ботевата чета и четниците са играли хоро според думите на стари местни хора.
Близо до селото се намира река Огоста.
Всяка година, по традиция, се празнува празникът на селото – сборът. Празникът се състои в края на последната седмица от месец август.
