Село Осенец се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат два притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода. Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи. За първи път селището е споменато с името Усендже през 1573 г. По сведения от 1676 г. населеното място е носело и името Мюслим. Археологическите разкопки доказват поселения в землището на селището още през XIV в., вероятно по времето на цар Иван Александър.
Причината е в демографския ръст на населението през XIII - XIV в., характерен за цяла Европа, резултат от повишаването на средните годишни температури по това време. През средновековието Лудогорското плато е слабо населено и покрито с гъсти и обширни гори, дали и името му. Ръстът на населението води и до създаването на нови селища в дефорестираните зони. Местни изследователи смятат, че първите заселници в селището са бегълци от местността Ръждавец, напусната от тях по неизвестни причини в средата на XIV в. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче.
През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен.
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Хюсенче, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“
През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ №447,[5] публикуван в Държавен вестник бр. 272 от 7 декември селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.
Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна селска община до 1934 г.[6] Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.
Старото население на село Осенец са капанци.
Централно място в традиционното полевъдство в осенчани заема производството на зърнени храни, предимно пшеница. От зърнените храни се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.
Животновъдство
Животновъдството е един от основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна
, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.
Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.
Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.
Сватбените обичаи и обреди започват с предсватбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсватбения – къпането на младоженците на Ивановден.
Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до една година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.
