Името на рекичката и местността произтича от легенда. През тъмна нощ защитниците на крепостта я напускат по тайна пътека през скалите. Турците нахлуват в крепостта със силен устрем, не забелязват пропастта и падат в нея. В суматохата българската девойка Зареница, която е в крепостта, за да не бъде заловена от нашествениците, се хвърля от скалите в пропастта и загива. Оттогава върхът е именуван в нейна чест Зареница. Водата на рекичката долу дълго време тече кървава. Труповете на завоевателите се разлагат („влютяват“) и местността се нарича Люти дол.
Терорът върху местното население и непримиримата борба за национално освобождение създават множество легенди, предания и народни песни.
Запазени са само зидове от крепостта Зареница. Местното население се заселва в две малки селища: под връх Зареница и в местността Мергеле. В днешно време от тях са намерени само малки останки. При строежа на санаториума са разкрити много гробове и основите на старинна постройка, в които се е запазила много добре древна пещ за хляб.
Избягалото население се завръща и се заселва отново в Мергеле през XVI век. Селото е освободено от османско владичество през 1878 г. от руски части от казашката бригада с командир генерал Черевин.
Курортът съществува от 1 юли 1891 година, когато е открита първата баня. Отначало е бил част от село Косово, откъдето е повечето от населението му, макар че е два пъти по близо до другото съседно село Наречен. Впоследствие се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация военен санаториум. Той е обновен през 1941 година, когато Германия построява нова сграда за възстановяване на военните си летци. С МЗ № 2984, обн. на 07.02.1944 г. се признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани. През 1950 г. то е обявено официално за курорт. Построени са редица ведомствени лечебни и почивни бази. С Указ № 757, обн. в ДВ от 08.05.1971 г. се заличава с. Наречен и се присъединява като квартал на с. Нареченски бани. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век.В селото функционират кметство, поща, Многопрофилна болница за долекуване, профилактика, лечение и рехабилитация „Св. Богородица“ (Военен санаториум), Специализирана болница за рехабилитация (СБР, санаториум База 1), Балнеосанаториум „Медика-Наречен“, няколко хотела, хотел-ресторанта и заведения за хранене с музика, дневни барове, център от семеен тип за настаняване на деца. Има 2 магазина за хранителни стоки, магазини и павилиони за плодове, зеленчуци, облекло и обувки, стоки за бита, печатни издания, сувенири.
