Крумово е село в Североизточна България. То се намира в община Аксаково, област Варна. Крумово е малко, китно село с разнообразен релеф, заобиколено от красиви гористи местности. Климатът е умерено-континентален и се характеризира с горещо лято, слънчева и топла есен, студена зима с обилни снеговалежи и хладна пролет. Почвите в село Крумово са тип сиви горски.
Старото име на Крумово е било Кумлуджа, което на турски език означава "песъчливо място". През 1884 г селото е преименувано на Крумово, в чест на един от най-великите български ханове - хан Крум.
Местните хора са заети предимно в селското стопанство - развиват се животновъдство и растениевъдство. Плодородната Добруджанска земя и благоприятният климат са отлични условия за отглеждане на пшеница, ечемик, ръж, слънчоглед, рапица. Крумово е красиво и спокойно село, запазило автентичният си вид и атмосфера.
Селото би могло да се възползва и от природните си дадености – чист въздух, прохладни гористи местности, разнообразен и живописен ландшафт, къщи със съхранена възрожденска архитектура, както и от близостта си до главен път Варна-Добрич. Всичко това са предпоставки за развитие на селски, екологичен и културен туризъм.
Близо до селото се намира действащият манастир „Св. Марина“. В селото се намира паметник на загиналите Втората световна война.
Безспорно най-голямата забележителност в района е ботевският манастир "Св. Марина". Основан е в средата на 19в., около извор, за който местните вярвали, че бил целебен. В миналото местността, в която се намира манастира била собственост на богат турски велможа. Той решил да построи сарай на мястото, но при разкопките бил изкопан кръст с надпис "Св. Марина". Когато му съобщили за откритието, турчинът решил да продаде имота. Купил го дядо Лечо от с. Ботево, който, убеден, че мястото е свещено, от своя страна го дарил за изграждане на манастир. През 1844г. е построен параклис и две къпални до извора. След Втората световна война Ботевският манастир запустява, за да възкръсне отново за живот в последните години. Ремонтирани са параклиса и двете къпални. Построени са и четири стаи за поклонници, както и магерница към тях. Възобновен е и традиционния събор на Денят на Св. Марина/17 юли/, който традиционно се чества на това място още от 19в. Много от местните хора обичат да си устройват пикници в района на манастира сред тишина, спокойствие, много зеленина и тихото ромолене на целебният извор, който с ромона си разказва приказки от отдавна отминали времена.
