Скално-култовият праисторически комплекс Ковил е разположен на огромна площ между селата Ковил, Джанка и Бараци между притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Мащабът му надхвърля неколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Предполага се, че централната му част е в местността Белите скали (в превод от местен турски диалект Ак кая). Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени.Предназначението на грандиозния комплекс край все още е неразгадано от българската археологическа наука – размерите на обекта предполагат много голям възможен брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично . Централната част на комплекса в местността Ак кая е изградена от светли вулкански туфи. Платото е покрито с храсти и дървета, които са израснали върху дебел чимов пласт, който в по-тънък в западната му част, за да достигне само до няколко сантиметра при ръба на склона. По повърхността на платото има многобройни следи от заселване през много дълъг период от време - от праисторическите времена до модерната епоха.
Комплексът е частично археологически проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са някои от наличните скално-изсечени съоръжения в местността „Ак кая“.
Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулканични туфи) върху билото на каменист хребет. От запад in situ се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и една голяма, добре запазена шарапана и ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната Бронзова и ранната Желязна епохи.
При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един антропоморфен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.
