Хълмовете са обрасли с нискостеблени широколистни гори. Най-разпространени са габър, ключетица, дъб, цер, клен, ясен, липа. Горите са гъсти, смесени с глог, шипка, дрян, диви круши, къпини и други влачещи и увивни растения.
В района на селото има варовици, мергели и пясъчници, бяла и черна глина, сиви горски, кафяви ливадни почви. Почти всички къщи в селото са изградени върху скални основи, като част от камъните са използвани за постройката на жилищата и стопанските сгради.
Районът на селото е беден на вода. Съществуващите извори, превърнати в чешми/напоследък и във водопроводна система/, са с малък дебит и през летните месеци почти пресъхват.
Средно студена зима и умерено горещо лято. Максималните валежи са през май, юни и октомври, ноември. Метеорологичните наблюдения в Габровския район са започнали през 1892 година. Средната годишна температура е 10,5 градуса по Целзий. Средният валеж за годината е 855 мм. Преобладават северозападни ветрове. Климатът е здравословен/дълголетниците са 155/.В стопанствата са отглеждали крави, биволи, магарета, овце, кози, прасета, засявали са жито, царевица, ръж, овес, ечемик и малко зеленчуци/картофи, зеле, домати/, сливи, круши, ябълки.
Повечето от жителите на селото са възрастни и се занимават със селско стопанство.
Изградена е мандра, има и конна база, с роля за развитие на еко туризъм Костенковци има богата история, описана в книгата на Обретен Генев, който е родом от това село (към 2008 г. е на 81 години) и през лятото живее в бащината си къща. Тази книга е обогатена с родословните дървета на родовете, основали и живели почти два века в Костенковци, с участието на селото и околните махали в борбата на българите за национално освобождение, християнската култура, с образователното и читалищно дело в този район, с традициите в облеклото, строежа на къщите, празниците.
