Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На североизток от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини, а на югозапад се издигат разлатите конусовидни възвишения на Алачица, Сунгурлийца и двете Мирчовици, всички със средна надморска височина от около 350 м. Селото е построено по средата между едните и другите височини, от двете страни на Геренска река (Дерето).
Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги, а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя. Карабунар има уникален терен, почва, климат и въздушни потоци, които го правят един от най-добрите винарски райони за производство на качествени вина. Карабунар е сравнително младо село – възниква през турско време. В неговото землище, обаче се намират следи от предишни, изчезнали вече селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността Юрта. Смята се, че там е имало старо българско село от преди идването на турците.
Селото разполага с килийно училище от 1853 година. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово.
През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другите 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в „едно старо 50 – 60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване“ според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.
Понастоящем персоналът на училището се състои от 19 души, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара, но се поддържа в много добро състояние. През последните години са извършени множество ремонти – подменена е изцяло дограмата на прозорци и входни врати; отлети са плочи на коридор и няколко класни стаи; направен е основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН са получени компютри и е обзаведен модерен компютърен кабинет.
През 1926 година е основано читалище „Възраждане“. Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина. На проведения „Национален събор на българското народно творчество“ Копривщица 2010 г., ФА „Карабунарци“ е награден със златен медал. Единственото златно отличие за представител на област Пазарджик. В местността Юрта се намира първото вековно дърво в община Септември от вида Обикновен орех (Juglans regia) с възраст – 200 г., височина – 25 метра и обиколка на стъблото – 4,70метра, обнародвано в Държавен вестник брой 45 от 2018 г.
Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. През 2006 г. с дарение от инж. Петър Лещаров – Карабунарски зет, е подменен изцяло старият покрив от „турски керемиди“ с нови марка „Брамакс“. Църквата е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на османската власт Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килийното училище към нея.
В селото се пази разписка за заеми, размери и лихви от 1775 г. В документа се споменава многократно за „Карабунаръ“ и за хора живели по онова време в селото „Гейрги Цаннювъ, Анчо Стонновъ, Гергй Комсицкя, Тодоръ Вуку, Коце Манювъ, Кендеръ“ и др. Наследниците на описаните в разписката Карабунарци от фамилиите Цананееви, Стойнови, Комсийски, Маньови, Вукови, Кендерови и до днес живеят в селото. Разплащанията по онова време са ставали в „грошове“, но в документа се говори и за плащане в злато и сребро. Текстът на документа е от новобългарския период на езика ни.
През 2011 г. е завършен строежа на канализацията в Карабунар.
