Горски извор (Област Хасково)

Селото е разположено на трансевропейския път Е80 и отстои на 15 км северозападно от областния град Хасково в посока Пловдив, до който разстоянието е 60 км. Граничи със землищата на селата: на север Ябълково, североизток Крум и Добрич, изток Каснаково и Клокотница, югоизток Гарваново, юг Сусам и Светлина, югозапад Бодрово, запад Върбица, северозапад Сталево. Като шосеен възел, селото има отлична шосейна връзка с намиращия се на 50 км южно гр. Кърджали и с общинския център Димитровград отстоящ на 11 км източно. Най-близката железопътна станция отстои на 6 км северно, в с. Ябълково и съществува още от времето на Османската империя, на построената тогава Баронхиршова железница. Другата близка жп станция е тази в с. Скобелево. На север от землището на селото е разлято коритото на река Марица. Двата най-близки моста на р. Марица са тези в с. Скобелево и в Димитровград. Поселения в околностите на сегашното село са съществували от дълбока древност. Първите следи от съзнателна човешка дейност са на възраст повече от 5 хилядолетия. Съхранени са и множество артефакти от тракийската, римската, византийската и османската епоха. ...... Артефакти в Хасковския музей: Брадви, чукове, амулети, идоли от меднокаменната епоха. Меч, тип „троянски“ от Бронзова епоха. Керамика от Ранножелязната епоха. Сребърно гобеле от IV век пр.н.е. Монети. Колесница от I-II век. Средновековни монети, печати, фибули, енколпиони. ...(Снимки)

На територията на землището му е бил българският лагер на войските на Иван Асен II в битката при Клокотница (9 март 1230 г.). Манастира. Проклятието: „Както хвърленият камък не се завръща, тъй и кир Тодор да се не върне“ ....

Името на селото е буквален превод от старото турско название Коручешме(koru çeşme) и произлиза от „извор в гората“, а не, както доста често се допуска, от „Куручешме“(kuru çeşme), т.е. „суха чешма“. И сега в центъра на селото, в Азмака, може с лопата да се изкопае за няколко часа кладенец – на два-три метра водата извира и няма спиране. Селото е било разположено първоначално около извор в огромна вековна гора и оттам е получило името си. С това си име се споменава от европейските пътешественици по нашите земи за първи път през последната четвърт на XVI век, като близко до по-голямото село Карапазарли.

Има запазени множество свидетелства за опити да се побългари името на селото още преди Освобождението. Например учители от селото още през 1873 година са използвали в кореспонденцията си названието „Лесово чешме“ и са споменавали за вече съществуващо читалище с малка библиотека, както и за фолклорно-събираческа дейност между селяните.

Сегашното си име, Горски извор, селото приема със „Закон за променение названията на села“ от 20.11.1906 г.(Обн., ДВ, бр. 281 от 21.12.1906 г.).

Запазена е интересна легенда в няколко разнообразни варианта, за откриването на този горски извор от овчар от съседното, вече изчезнало село, Бариево.

Сегашното селище се формира по времето на османска власт.

Има множество версии, кога точно е основано съвременното село. Една от тях е, че е възникнало по време на османските гонения на българите от Родопите. Селото, поради разположенито си на пътя за Цариград е било важен пукт за преминаване на султанската поща и е било с особен статут, което го е съхранило в известна степен от турските мародерства и кърджалиите. Края на XVIII в. – Разбойничество. Чумата. Хайдути – Кунчо и сина му, от четата на Дончо Ватаха. Участие в националноосвободителните борби. Просветна дейност. Училище от края на 40-те години на XIX в. Църковна дейност – Дървото-олтар, старата църквица, строеж на новата църква през 1853 – 1856 г. Съратници на Ангел Войвода – Гочо Гайдаджията, Грозю Ганев Гагънов – първата книга за Ангел. Карапазарли. Разорението и посрещането на руските войски. Знамето от руско-турската война в олтара (сега в Хасковския исторически музей). Опълченци от селото.

След Освобождението селото се развива доста успешно. От Съединението до наши дни в почти половината Народни събрания на България е имало и има депутати с произход от Горски извор. Участие в Сръбско-Българската вйна, двете Балкански войни и Първата световна война.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Горски извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Фелдшерски здравен участък открит през 1901 г. и обслужващ още 10-ина села. От 1915 остава само за Горски извор, а през 1936 прераства в селска здравна служба, завеждана от лекар. Участъкова ветеринарна амбулатория от 1911 г. Основаване на БЗНС – 1906 г. Телеграфо-пощенска служба открита през 1922 г. Селото е сред първите, в което са започнали т.н. „Женски бунтове“ по време на Европейската война. Изселване на семейства. Участие в движенията през 20-те години. Митьо Ганев и Политическа чета „Христо Ботев“. Културно-просветна дейност. Две сгради на училище. Народно Начално Училище „Св. св. Кирил и Методий“ от 1878 г. до 1914 г., след това Народно Основно. Учители. През 1941 г. построена нова сграда за второ училище – Квартално НОУ „П.К.Яворов“, функционирало до 1957 г. Участие в антифашистката съпротива, политемигранти в СССР. Участие на 175 души от ГИ и Светлина във ВСВ. Осем убити. Стопански отношения. Маслобойни, мелници, дараци, петмезници. Земеделски кредитни кооперации „Нива“ от 1907 г. и „Братство“ от 1921 г. Ученическа кооперация „Подкрепа“ основана през 1931 г. и съществувала до 1951 г.

След 9. IX. 1944 г. селото претърпява бурно и многостранно развитие.

Общинското управление с. Горски извор продължава своята дейност като административно учреждение. Последният кмет Иван Кирев предава властта на Кирю Дяков, избран за председател на ОФ комитет. Още същия месец за кмет е избран Тодор Василев Райчев, родом от селото, с висше образование. След него от 1946 г. кмет става Райко Симеонов Илчев.