Село Горановци се намира в планински район в географската област Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица, на 21 км северозападно от гр.Кюстендил.
Селото е съставено от махали: Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село Ломница.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Перивол (1883 – 1920), Община Горановци (1920 – 1934), Община Перивол (1934 – 1956), Община Драговищица (1956 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.)
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата „Света Троица“.
Паметник на падналите през войните
Паметник „40 рози“ в памет на загиналите през войните
При избухването на Балканската война един човек от Горановци е доброволец в Македоно-одринското опълчение
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса „Драговищица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Драговищица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. – селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация „Драговищица“, като към нея се присъединява кооперацията в с. Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Драговищица.
През 1925 г. е учредено читалище „Христо Ботев“.
Селото е електрифицирано през 1940 – 42 г. През 40 – те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия.
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Никола Ангелов“, което през 1959 г. се обединява с ТКЗС „Ленин“ – с. Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“.
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.
