Село Голема Раковица се намира в планински район, на 44 км източно от София, на 693 м надморска височина, в подножието на Западното Средногорие и Софийското поле. Разположено е главно около сливането на двете реки Равна и Лопушна, които образуват река Лесновска.
Къщите са разположени около двете реки, но има и много къщи, разположени амфитеатрално по околните височини, което придава на селото много живописен вид. В западния край на Голема Раковица започва горната част на язовир Огняново. Старият път, водещ към селото, е залят от язовира, а новият минава през околните височини, откъдето се разкриват великолепни гледки към високи и причудливи червени канари.
Историята на селото е богата със събития и имена. Два пъти е било опожарявано от турците – последния път след Априлското въстание. Поради местонахождението си и големината си не е било подминавано от организаторите на революционното движение в България – няколко пъти е посещавано от самия Васил Левски, от Димитър Общи, Георги Бенковски и други, а раковчанинът Гатьо Стоянов Шишков е бил сред сподвижниците на Дякона и председател на Раковишкия революционен комитет, създаден през януари 1876 г., преди Априлското въстание. Присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността „Оборище“ 14-16 април 1876 г. След Освобождението е бил народен представител във Великото народно събрание в Търново, бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 г. При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
