Село Дядовци се намира в източната част на Западните Родопи, на около 10 км западно от границата им с Източните Родопи, на около 21 km западно от центъра на град Кърджали и 4 km северно от град Ардино. До селото води път от град Ардино. Във фондовете на Държавния архив Кърджали се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
Списък на фондове от масив „K“:
– Частно турско училище – с. Дядовци (Деделер), Кърджалийско; фонд 75K; 1930 – 1933; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Частно турско училище – с. Деделер, Кърджалийско (1930 – 1934);
> Частно турско училище – с. Дядовци, Кърджалийско (1934 – 1944);
Списък на фондове от масив „С“:
– Групов фонд на детски градини от община Ардино – села Дядовци, Търносливка и Чубрика; фонд 1349; 1976 – 1985; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Групов фонд на детски градини от Община Ардино – села Дядовци, Търносливка и Чубрика (1975–)
Планинското му разположение предопределя и климата в района - мека зима и горещо лято. Близо до селото преминава река Янтра. Пътят от Кърджали до Дядовци е добре направен и поддържан, като преминава през Ардино. В миналото поминъкът на жителите на селото е бил основно животновъдство, риболов и земеделие. Селото е спечелило голяма част от славата си благодарение на намиращия се наблизо "Дяволски мост".
В близост болница, училище, детска градина, поща и магазини има в град Ардино.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И ТУРИЗЪМ
"Дяволски мост"
Без съмнение, най-голямата забележителност в района е т.нар. "Дяволски мост". Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м., наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост. Има островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката с 3 арки и 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м.
Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
