Село Чупрене е разположено на 20 километра от град Белоградчик и на 70 километра от град Видин. Намира се на 13 километра от границата с Република Сърбия в район, залесен предимно с букови и иглолистни гори. Климатът е типичен за планинските райони – топли дни и прохладни нощи.
Село Чупрене е разположено в живописна планинска местност – селото е заградено от юг, запад и север от склоновете на Западна Стара планина, а на изток е отворено към малко по размери поле, завършващо до високи земни възвишения (т. нар. глами). „Гламите“ по същност са природни възвишения, образували се преди хиляди години от скали, потънали от единия им край и издигнати от другия им край. Впоследствие се оформят няколко такива. От тях при ясно и добро време може да се види река Дунав, отстояща на голямо разстояние. В някои от тях има пещери, в които са намерени останки от керамика. През селището преминават две реки – Манастирка и Чупренска река, като Манастирка се влива в Чупренска река в самото село.
Някои от именуваните местности в околността на селото са: „Мийна падина“, „Говнени брег“, „Суа стран“, „Лалкин град“ (там се намират останки от римска крепост или пост) и др.
Горната част на селото е разделена на две от вододела на двете реки. По двете долини са прекарани черни пътища, по които се излиза в планината. По тези пътища може да се достигне до местността Бекинска шобърка. Тук се намират извор с леденостудена вода, вили, а също така и своеобразен вход към биосферен резерват Чупрене, който е под закрилата на ЮНЕСКО.
Флората и фауната са богати – могат да се видят дъб, бук, обикновен смърч, ела, бреза, мащерка, жълт кантарион, риган, мента, див джоджен, бял и жълт равнец, а също така и влючените в „Червената книга на България“ червен кантарион и тинтява.
Животинските видове са представени от сърни, елени, сръндаци, диви свине, рядко се срещат зайци и лисици.
В реките около село Чупрене се срещат мряна и балканска пъстърва, рядко вече кефал, но по-надолу от селото (по поречието на едноименната река към селата Търговище и Протопопинци). Интересно е да се отбележи, че Чупренска река е обитавана и от речни раци, но за голямо съжаление те вече са рядкост – поради намаляването на дебита на реката.
В последните години са прекарани и еко-пътеки, които дават възможност за добър туризъм, съчетан с опознаване на местната флора и фауна. В района на резервата са съхранени глухари и единични екземпляри скален орел. Първите данни за живот по тези места датират от древни времена. В околностите на близките села Върбово и Търговище в пещери има открити останки от глинени съдове. В района на село Чупрене и близките села са намерени находки, датиращи от бронзовата и желязната епоха.
Доста повече са находките, останали от римски времена. Това е съвсем естествено, като се вземе предвид близостта на планинския проход Свети Никола (1452 м н.в.), а също така и наличието на медна руда близо до селото (Чупрене лежи на линията на медната руда Бор (Сърбия) – Чупрене – Горни Лом – Чипровци). Входовете на галериите, експлоатирани и през миналия век, се виждат и до днес.
Предполага се, че името на село Чупрене е свързано с добива на медна руда (купрум). Това е най-вероятния произход на името на село Чупрене. През вековете то търпи промени, за да се стигне до днешното. В околностите на селото са открити останки от древни крепости (а може би на сигнални постове, използвани от римските войски за сигнализация при опасност).
При завземането на България от турците селото вече е съществувало – споменава се в регистъра на Видинския санджак от 1454/1455 г. През турско време се заселват саксонски рудари. Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[2] Споменато е под името Чупрен в описанието на Жером-Адолф Бланки на пътуването му от Белоградчик към Ниш през 1841 г.
След Освобождението селото се развива бързо и населението през годините достига 1800 – 2000 души.
По време на Първата и Втората световни войни дава жертви, а след 1944 г. се развива в областите дърводобив, свиневъдство, текстилна промишленост, отглеждане на едър рогат добитък и други.
