Село Бостина се намира на 5 км от Смолян, на главен път Пловдив-Смолян, в посока Рожен, с надморска височина 800 м. Разположено е на двата бряга на Бяла река. В близост от десетина километра са Пампорово, Рожен, Хайдушки поляни и Смолянските езера. В селото живеят 144 души. Характерен поминък на населението е дъщарство и тепавичарство с действащи 2 дъщи и 1 дарак. През селото минава главен път Смолян-Пловдив (през Рожен) и пътя за Гърция (през Златоград). Около 1840 година в селото живеели 30 семейства, които изпитвали остра необходимост от църква и училище. Първо била построена църквата „Св. Петър и Павел“, а малко по-късно към нея било пристроено и килийно училище.
През 1520 година възниква малкото селце Бостина. Като първи заселници и основатели на селото са преселените от Македония братя Босю, Михо, Калчо и сестра им Тина. От тях Михо се настанява на склона, където сега е махала Училищна, но която и до днес носи името на Михо-махала Миховска. Калчо се настанява в сегашната махала Черковна. С тях живеят известно време най-големият им брат Босю със сестра си Тина, които дават името на селото. Първоначално го наричали Босютина, Босутина, Босатина и днес носи името Бостина. Въз основа на документацията, която е твърде оскъдна и от разказите на стари хора, се установява, че първото училище в Бостина, открито през учебната 1864/ 1865 година, което се помещавало в къщата на Гого Милев, който бил църковен и училищен настоятел. Друга теза твърди, че първите организирани занимания по четмо и писмо били в старата тепавица на Костадин Манолевси – Грошката. Къщата-училище на Г. Милев имала отделна стая – класна одая, в която имало бажа – огнище с кьошк, където учителят си варил кафе. Обикновено учениците сядали край огнището и по пода на стаята, постлан с хасъри (тъкана рогозка от царевични листа) и така пишели букви, думи и цифри върху пепелта и на огнището с въглен. Молитвите били неотменен спътник на обучението и се заучавали механично.
Първият учител в това училище е Стоян Тодоров Сарийски – даскала от село Соколовци с потури до земята, калцуни и червен пояс. Този просветител умира през 1912 година на 103 години в родното си село. Той е самоук, учел децата да пишат и четат с гръцки букви български думи и изречения и децата показвали слаби резултати. Не след дълго въодушевени от идеята Бостинци събират средства и с помощта на цялото село издигат училищна сграда при строежа на църквата с две стаи – едната за класна стая, а другата за живеене на учителите. След Стоян Сарийски учителстват Вълко Атанасов, Димитър Костов и Андрей Главчев от село Райково, които водят обучението на черковно-славянски език. Имало е и други учители, но днес никой не си спомня имената им. Килийното училище обхващало малък брой ученици, предимно деца на заможни родители, които са били в състояние да заплащат макар и малкото възнаграждение на учителя – причина да работи в училището.
В селото действа Център за изкуства „За Родопите“, който гостува със спектакъла си „Делта“ с 10 представления в историческия „Ла МаМа“ в Ню Йорк, както и с още 7 представления в други 2 града на САЩ. Творческата база на центъра е в процес на устройване в закупената сграда на бившата детска градина. Фондация за Родопите за втора поредна година организира втори международен централен фестивал „Забранено за възрастни“.
