Село Бериево се намира на около 18 km запад-югозападно от град Севлиево и 24 km югоизточно от град Ловеч. Разположено е в Предбалкана, в долината на река Видима, между реката от север и стръмния краен северен склон на Черновръшкия рид – от юг. Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиални и светлосиви горски. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 302 m.
През Бериево минава третокласният републикански път III-404, водещ на запад до село Дебнево, а на изток през селата Градница и Сенник и град Севлиево до връзка с първокласния републикански път I-4, съвпадащ с Европейски път Е772.
Населението на село Бериево, наброявало 1458 души при преброяването към 1934 г. и 1537 към 1956 г., намалява до 686 към 1985 г. и 221 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
Бериево е старо българско село, съществувало преди завоюването на България от османските турци. Споменава се под името Берилава в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XVI век е отбелязано като Берийово, а по-късно – с турското име Беро Касаба.
Според местни изследователи районът на селото има много по-стара история. Византийският историк Прокопий пише, че между многото укрепени селища в Мизия от император Юстиниан I е и тракийското селище Берипара. Според изследователя на Севлиевския край проф. Никола Ковачев, селището Берипара се намира по средното течение на река Видима, около село Бериево.
Към 1978 г. поминъкът на населението на Бериево се основава на зърнопроизводство, овощарство (сливи), зеленчукопроизводство, животновъдство, дърводобив; има цех за производство на водопроводни части. В селото има здравен пункт, физкултурно дружество, основно училище (през 1826 г. е открито килийно училище в частна къща), читалище „Свободна мисъл" (основано през 1908 г.). Запазена е църквата „Света Троица“, строена през 1847 г., с интересен иконостас. Според устни предания първото училище в селото е открито около 1826 г. Учениците са били на възраст 14 – 20 години и са изучавали четене – по богослужебни църковно славянски книги, писане – върху пясък или дърво с въглен и други пишещи подръчни материали, и смятане – с цели числа по събиране, изваждане, умножение и деление. Обучението през годините е извършвано в частни къщи и в това килийно училище е прекъсвано през времето, когато не е намиран учител. През 1879 г. е построено училище – двуетажна сграда, която не е задоволявала нуждите на тогавашното обучение. През 1894 – 1896 г. се построява специална училищна сграда, а през 1941 г. – и пристройка към нея с три класни стаи, трапезария, работилница и склад . На 10 май 1956 г. се основава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Бериево. Във връзка с решението на БКП и правителството за обединяването на малките стопанства в по-големи, от 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Дамяново, Бериево, Сенник, Душево, Хирево, Градница, Млечево и Столът се обединяват в едно стопанство и тези осем стопанства образуват Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник. От февруари 1959 г. това ОТКЗС се разделя на отделни стопанства, едно от които е ОТКЗС – село Дамяново с териториите на бившите ТКЗС в селата Дамяново и Бериево. Със създаването на селищната система село Градница, по решение на Окръжния народен съвет – Габрово се създава Аграрно-промишлен комплекс (АПК) със седалище село Градница. На това основание от 1 януари 1979 г. ОТКЗС село Дамяново преминава на подчинение към АПК – село Градница. От април 1979 г. стопанството в Бериево се отделя от село Дамяново и преминава на пряко подчинение към АПК – село Градница като производствен участък. През следващите години, след няколко промени в организацията и наименованието като подразделение на АПК – село Градница, а след закриването на селищната система село Градница – от 1 януари 1988 г. към АПК – Севлиево като самоуправляваща се селскостопанска бригада (ССБ), от 30 октомври 1989 г. ССБ се преобразува в Колективно земеделско стопанство – село Бериево и прекратява членството си в АПК Севлиево.
