Априлово се намира в Западна България, на 30 km източно от София, в източния край на Софийското поле, в подножието на последните западни разклонения на Средна гора. Страната на хълма Бабата към Априлово е покрита с широколистна и иглолистна растителност, а в основата му се намира широк изкоп, който спира водите от хълма към селото. От другата страна хълмът е без растителност, стръмен, с широк простор и би могъл да се използва от делтапланеристи. Административно село Априлово е в Софийска област, община Горна Малина. Близостта му до столицата го свързва през годините със съдбата на този град. Трийсетте километра до София някога са изминавани от волските и конски каруци за няколко часа. Близо до днешното Априлово се намират няколко тракийски надгробни могили. На северозапад на височина 200 метра се издига „Градището“. Билото му е с равна площ, заемащо внушителните 6 дка.
Априлово е със средна надморска височина 603 метра. Релефът на селото се определя като високоравнинен, преливащ към полупланински. Според климатичното райониране на страната то попада в южнобългарската умерено-континентална област. Годишната температура е 9,9 градуса, която е с 2 – 3 градуса по-ниска в сравнение с тази в София. Количеството на летните валежи е малко. Ветровете, които духат са предимно западни и северозападни. Понякога духа източен вятър, който местните наричат „кривецо“. Землището на селото не е голямо – 12,05 кв. км. Тук от дълбока древност се отглеждат зърнени култури и различни зеленчуци. В миналото е имало бостани с дини и пъпеши, цели декари с хмел и коноп, който местните наричали гръсти. Селото е свързано посредством асфалтирани и коларски пътища с много селища в околността. Еднакво близко и далече е от двете големи магистрали – Тракия и Хемус, подбалканският път го свързва със София, Саранци, Долно Камарци, Чеканчево, Макоцево и други селища по него. Нов хубав път дава възможност за пътуване от селото до Горна малина, Байлово и Белопопци. Пътят през Елин Пелин е връзката му с Гайтанево, Долна Малина, Петково, Мусачево, Равно поле. Лесново, Доганово, Голема Раковица. Малка рекичка отделя Априлово от Долна Малина. Сега коритото ѝ е дълбоко, но преди години водите ѝ често са заливали полето на Априлово. В края на селото от неговата западна страна е имало дълбоко дере с вода идваща от кориите. Наричали го Еленджи дере. Преди години водата в селото не била достатъчна. Селската чешма в центъра събирала привечер момите и ергените на селото. Ритуал било ходенето „навода“. В най-безводните месеци на годината възрастните жители си спомнят за ранното ставане и стоенето на огромни опашки с много съдове за вода за пиене. От Бабата извира вода, но дебитът ѝ е твърде слаб и през лятото почти изчезва. Сега край селото има помпена станция и водата вече е достатъчна. В Априлово са се отглеждали коне, волове, крави и много биволи. Около селото е имало високи широколистни гори, в които са се приютявали орли, соколи, ястреби, синигерчета, гугутки и други пернати. По данни на ГРАО от 2013 година в селото постоянно живеят 1062 души, има около 400 къщи. Улиците са прави, по-голямата част от тях са асфалтирани, изградена е водопроводна и канализационна система. Селото е електрифицирано в началото на 40-те години на миналия век.
