Село Александрия се намира в Южна Добруджа, на територия с леко хълмист релеф. На около 8 км на север и 16 км на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния.
На север селото има пътна връзка със село Коритен, а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода,Овчалово и Паскалево – с областния център Добрич.
Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима. Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството, включително пчеларството. Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства
Старото име на селото е „Капаклии“. Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г.
През периода от 1913 г. до 1940 г. село Александрия е в Кралство Румъния.
Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания.
Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г., на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната.
На около километър и половина северозападно от селото, в местността „Текето“, се намира Александрийският манастир „Свети Пророк Илия“. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество. Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия, известно сред местното население като „Дървеното теке“, като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г.
До текето, а сега – до манастира, има аязмо, свързано с поверие за лечебна сила на водата му.
Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.
През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит. Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век, погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри.
В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080
