Село Аламовци се намира в планински район на около 10 км западно от общинския център Златоград. Близо до селото се намира ГКПП Златоград-Термес. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Аламовци се състои от помаци.
До скоро голяма част от жителите му, предимно жените намирали прехрана в Шивашката работилница, но с прекратяване на дейността й те преминали в редиците на безработните. Надеждите на местните е нов инвеститор да развие отново дейността на фирмата. В Аламовци са правени проучвания за оловно-цинкова руда.
Аламовци е едно от населени места на община Златоград. Намира се в близост до ГКПП Златоград-Термес. Пътят за селото е в западна посока, на 8км от Златоград. Пътят е асфалтиран и кривуличи покрай
язовир Златоград и продължава в планинската местност на
Родопите. Къщите на селото са накацали една върху друга по стръмния терен. Аламовци е
родопско село, скътано в красивата пазва на Родопите. Природните му дадености създават добри условия за развитието на
селскиекотуризм.
Селото датира от 1762г. Жителите му варирали 600 - 700 души от преди 20 години. Преди години семействата на Аламовци имали средно по 5-6 деца. Имало семейство с 13 деца, 9 от които са живи и до момента. Но с започване на изселническите вълни населението намалява наполовина. Много от хората се изселили във вътрешността на страната, а други в Севена България. В момента жителите на село Аламовци наброяват едва 356 души. Безработицата, както в повечето родопски села е голяма.
Чрез сондиране е изкарана на повърхността геотермална вода за анализи и проучвания. Населението село Аламовци е основно българо-мохамеданско, тачещо своите религиозни традиции и родопски обичаи. В селото няма религиозен храм. Селището е имало църква, която през 1912 година е разрушена и в момента от нея няма запазени останки. Аламовци е родопско село, скътано в красивата пазва на Родопите. Природните му дадености създават условия за развитието на екотуризма.
