Река Марица

Горното течение на реката е частта от извора до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположени стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до вододелните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100‰. От 1400 метра надморска височина долината на Марица приема друга форма. На места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища. Речната долина е асиметрична – левият склон е по-стръмен от десния. От 1000 метра надморска височина реката навлиза в местността Маришко присое, която представлява късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 метра надморска височина). Дотук склоновете на долината са стръмни: наклонът им надминава 70‰. Залесени са със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на речното корито е 67,5‰. То има типичен планински характер – скалисто, каменисто и покрито с едри камъни.

От село Радуил река Марица тече през широката и трапецовидна Долнобанско-Костенецка котловина в посока североизток-изток. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2 – 2,5 km. Намира се на 500 – 800 метра надморска височина. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците Очушница, Бистрица и Стара река. Речното корито не променя характера си, само широчината му става по-голяма (средно 15 – 25 m). В котловината наклонът е 17,65‰.

От устието на Стара река (Костенецката река) котловината се стеснява и Марица навлиза в Моминоклисурския пролом, като завива на югоизток. Проломът е дълъг 16 km и завършва след град Белово. Склоновете са немного високи, но доста стръмни, скалисти и обезлесени. Реката в този участък тече праволинейно. Коритото е широко около 30 m. Бреговете му са скалисти и високи. Дъното е скалисто, насипано с чакъл. В началото на пролома надлъжният наклон е 7‰, но след това се увеличава на 11‰. Средното течение на реката обхваща участъка през Горнотракийската низина от град Белово до българската граница при село Капитан Андреево. След град Белово, Марица навлиза в Горнотракийската низина. До град Пазарджик низината е широка около 10 – 15 km. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки метри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо.

След Пазарджик Марица тече бавно, по-близо до Родопите, по южния край на низината, в широко песъчливо корито, където образува множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300 m, а дълбочината му е над 1,5 m. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден, а дъното е широко няколко десетки километра. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от шестте сиенитни тепета и Овчите хълмове. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите. Наклонът в Пловдивското поле е много малък: 0,13‰. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци е характерно, че правят много ръкави преди вливането си, а левите като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към град Първомай надлъжният наклон става средно 1,20‰. Реката прави няколко по-извити меандъра. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо.

След село Скобелево река Марица навлиза в сравнително по-тясна долина с по-високи склонове. В този участък тя е по-пълноводна и тече при много малък наклон: 0,70‰. Образува много пясъчни острови и едри, средно извити меандри. Дъното на речното корито е покрито с пясък, а на места и с дребен чакъл.

При Симеоновград реката завива на югоизток, минава през широк пролом сред Източнородопските разклонения и Сакар планина. При село Капитан Андреево напуска България и навлиза в Одринското поле. В този участък реката образува множество ръкави и пясъчни острови със значителна дължина и големина. Описвайки слабо извити меандри, в почти обезлесени долини при надлъжен наклон 0,23‰, Марица напуска територията на България.

Долното течение на Марица обхваща участъка от българската граница до устието на реката. Тук тя е по-широка и по-дълбока. На места коритото ѝ достига до 1 km ширина. Като общо реката тече на юг, но в района на гръцкия град Димотика прави доста завои. Почти по цялото си долно течение (с изключение на района на град Одрин) река Марица служи за граница между Гърция и Турция. Недалеч от гръцкия град Фере реката се разделя на три ръкава, а впоследствие – на още няколко. Тези ръкави представляват делтата на Марица. Реката се влива в североизточната част на Бяло море, недалеч от турския град Енос, като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия. На територията на България река Марица има около сто по-значителни притока (тук не са включени реките Тунджа и Арда). Притоците са разположени симетрично, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 1000 km² са: z Сазлийка – водосборна област 3293 km², Тополница – 1790 km², Въча – 1645 km², Стряма – 1395 km², Асеница – 1010 km². От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 km², 46 притока – между 100 и 500 km² и само шест притока имат водосборни области между 500 и 1000 km². Марица има среден наклон 7,3‰ и гъстота на речната мрежа 0,74 km/km². Средният наклон на притоците на Марица до град Първомай се изменя между 5‰ (река Потока) и 113‰ (р. Петварска, приток на Въча), като на 40% от тях средният наклон е над 40‰. Изключение прави река Азмака със среден наклон 1‰. За притоците в областта между град Първомай и българската граница средният наклон чувствително намалява: от 1,5‰ (река Овчарица, приток на Сазлийка) до 18,5‰ (река Каламица), като 70% от тях имат среден наклон под 10‰. Тази голяма разлика в средния наклон се дължи на високопланинския характер на реките в горното течение на Марица и преобладаващо равнинния характер на притоците към средното и долното течение. Голямата разлика в средната надморска височина на водосборните области на отделните притоци към горното и долното течение на главната река дава своето отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Така ако се вземе същото сравнително деление, което е прието за характеристиката на средния наклон на водосборната област на Марица, то за горния участък 60% от притоците имат гъстота на речната мрежа над единица, като гъстотата варира между 0,40 km/km² (река Потока) и 2,4 km/km² (река Саръяр), а за долния участък този процент намалява на 8% и се движи между 0,3 km/km² (Узунджовска река) и 1,2 km/km² (река Колуфардере).

Коефициентите на развитието на вододела и извитостта на Марица са съответно 1,7 и 1,4.

За притоците коефициентът на развитие на вододела варира между 1,22 (р. Беглишка) и 2,47 (р. Арпадере). Изключение прави р. Очушница с коефициент 1,01, чиято водосборна област почти има формата на окръжност. Същата река има и голяма гъстота на речната мрежа – 2,1 km/km². Променливостта на коефициента на извитост е в границите между 1,04 (р. Софан и р. Юручка) и 3 (река Тополница).