Край селото има останки от тракийско и римско време, и от Средновековието. По-късно селото е турски чифлик. Жителите са се препитавали от гората. В местностите Елово и Долното плавило е имало чаркове.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Плоски (Ploski) е посочено като село със 76 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 55 българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ Плоска, на СЗ от града 17 часа път. Броят на къщите е до 150: 90 турски с 60 български. Разположена е в полите на Пирин. “
В 1891 година наброява 400 българи и 920 мохамедани. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 1340 души, от които 400 българи-християни, 750 турци и 190 цигани.
В 1912 година селото е освободено по време на Балканската война. След войните в Плоски се заселват бежанци от Егейска Македония и от Каршияка – главно от Игралище, Махалата, Палат.
В 1914 година на най-високата точка е построена църквата „Успение Богородично“. На Голяма Богородица е и селският събор. В 10-те години на XXI век на оброчището Свети Илия в северозападната част на селото е построен параклис „Свети Илия“.
