Кръстова гора е местност в централната част на планината Родопи в България, близо до Кръстов връх (1413 m), от който носи името си. Позната е също като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс.
Разположена е в най-южната част на област Пловдив, в направление запад – изток, на територията на общините Лъки и на Асеновград, между селата Белица и Мостово.
Тръгвайки по пътека от Кръстов връх на запад, край него е голяма чешма с висок параклис, след 150 m се стига до манастирския комплекс, където най-забележителните обекти са църквата „Света Троица“ и монашеската сграда – всички на територията на община Лъки. На границата между общините има голям паркинг, до него на територията на община Асеновград са хотел-ресторант и останалите обекти от комплекса – църквата „Покров на пресвета Богородица“, комплекс „12 апостоли“ от 9 параклиса (разположени двустранно на стълбището към връх Кръста с разпятието) и още 3 параклиса, северозападно след върха с кръста („Св. Йоан Рилски“, „Св. Три светители“ и „Св. Висарион епископ Смолянски“).
Северно от храм „Покров на пресвета Богородица“ на пътя от Асеновград е изградена арка, олицетворяваща входа на комплекса. На около 700 метра югоизточно от храма е чешмата Окото.
Местността е известна с намиращото се там християнско светилище на връх Кръста, което е християнски поклоннически център с международна известност. Особено популярен е при празнуване на християнския празник Кръстовден.
Там е изграден манастирски комплекс „Св. Троица“ от параклиси, повече известен с името на местността Кръстова гора. На същия родопски връх, на който днес се намира манастирският комплекс, някога е съществувал стар манастир, разрушен преди векове. За това разказват запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква, камъните със следи от свещи по тях, както и намерените в земята кръстове от бигор.
На този връх се е издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.“ Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.“
Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.
