Тя е главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 - деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива три нови знамена - копия на оригиналното, от които са запазени две - в родната й къща в Панагюрище и във Военноисторическия музей в София.
Двайсет и пет дни след погрома на въстанието Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания в Пловдивския затвор. От бесилото я спасяват чужди дипломати, по-късно тя пристига в Русия, учи акушерство, написва своята автобиография и става настойник на 32 спасени деца от Панагюрище. След Освобождението става учителка в Търново, после се омъжва за Васил Дипчев, кмет на Панагюрище. Раждат им се пет сина. Райна осиновява и едно момиченце, сираче. Работи като акушерка в Орландовци. През 1950 г. родният дом на Райна Княгиня е превърнат в музей. За над половин век посетителите са над два милиона.
На първия етаж е имало занаятчийска работилница, която днес е превърната в експозиция, посветена на живота на Райна Княгиня в периода на Априлското въстание. На втория етаж има етнографска експозиция. Съхранява се и едно от копията на Главното знаме на панагюрските въстаници (оригиналното изгаря), което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по повод първото честване на Априлското въстание.
През 1992 г. наследниците на Райна Княгиня дават дома на Община Панагюрище.
През 2019 г. е извършен ремонт на 5-те витрини, в които са изложени лични вещи на Pайна и на нейното семейство.
