Мъглиж

Южно от двете планини в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 300 до 350 m. Тук, източно от село Зимница, на границата с община Николаево, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската ѝ точка – 276 m н.в.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Горяла могила 656,6 m, разположен на границата с община Стара Загора.

Основна водна артерия на община Мъглиж е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток, покрай селата Ягода, Юлиево, Шаново и Зимница с част от горното си течение. В пределите на общината река получава четир по-големи притока:

Тръгвайки от автогара Мъглиж на север, вдясно от пътя до самата река, е красивата църква „Свети Димитър“. Пътят се вие покрай самата река, докато достигне северния край на Мъглиж и местността „Баралъка“ („Етнографски комплекс „Барите“). Барите са прекрасно място за отдих – красиви поляни, пенлив водопад, действаща бара. От тук има три възможности за туристически излет. Вляво от барите се намира старинният манастир „Свети Николай“, над него в посока към върха е природозащитеният обект „Винишки камък“. Родолюбив българин е вкопал в скалите иконата „Света Троица“. За най-издръжливите маршрутът продължава до върха, наречен Попък. Според легендите там е имало параклис „Света Марина“, а в скалите на самия връх все още има изворче.

Слизането от върха е най-удобно през полегатите поляни на запад, до местността „Равня“, оттам асфалтов път води до местността „Кръста“ и „Паметника на септемвриеца“. От него се вижда целият град като на длан, а стъпалата надолу отвеждат отново на автогарата.

От „Баралъка“ на север по течението на реката, на около 40 минути път край страховити скали, сенчести полянки и вирчета, и след многократно пресичане на реката, се стига до водопада Големия скок.

Отново от „Барите“, по пътя за с. Селце се стига до крепостта Горненски град. На първия обратен десен завой, вляво, на около метър височина, започва широк черен път, който отвежда първо на изворчето „Света вода“, а оттам и на крепостта. Иманярски набези са разрушили част от крепостните стени. Крепостта е превземана и разрушавана от Михаил Глава Тарханиот в Средновековието и последно – по време на Освобождението. От крепостта тръгват пътища към друга природна забележителност – „Чепел камък“. От Горненския град на север по асфалтовия път може да се продължи към с. Селце и Еловска поляна.

Крепостта „Долненски град“ се намира по пътя за с. Дъбово. След като напуснете пределите на Мъглиж в посока Бургас, след около километър отляво на пътя има асфалтова отбивка, която се превръща в черен път, минаващ покрай могилите и каптажите за вода. Самата крепост се намира на север по този път, на границата между равнината и боровата гора. Все още стоят дебели зидове и пръсната из тях керамика, и чакат археолозите.

Водопад „Големият скок“ се намира на около 40 минути път край страховити скали, сенчести полянки и вирчета и след многократно пресичане на реката. Намира се в подножието на Шипченско-Тревненска планина, в Средна Стара планина на височина 600 m. Височината му е 15 m.

Манастирът „Свети Николай“ е основан е по времето на Втората българска държава и сведенията за него са оскъдни. Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж.

Всяка година на Цветница гражданите на Мъглиж отбелязват празника на своя град.