Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караагач (от турски – Черен бряст). Днешната гара Левски преди Освобождението от османска власт е била населена предимно от турци. Някои са го наричали Турски Караач, за разлика от с. Български Караач, днешното с. Тотлебен.
Шест години след Освобождението, през 1884 г. се отваря основно училище, а през 1887 г. се построява българска църква.
През 1881 г. правителството на Драган Цанков предлага в Народното събрание да се проучи построяването на жп линия София – Дунава. Със закон от 15 февруари 1883 г. строежът започва. По това време се строи и железопътният възел гара Левски.
Село Караач в това време е било невзрачно, потънало в кал, къщите малки и нестабилни. По нищо не могло да се сравнява с близките до него селища като Летница, Александрово и др.
В селото се установяват много професии като обущари, шивачи, дюлгери, коларо-железари, дърводелци, хотелиери и др. Предприемчиви търговци от Севлиево, Габрово и Троян навлизат в икономиката на селото с търговски магазини и започват да возят с БДЖ товари за населението като сол, газ, пирони, подкови, каменна сол от Румъния, дървен строителен материал от Балкана, пясък и баластра от Дунава. На територията на селището се открива маслобойна, общинска работилница за консерви.
Гара Левски става един от важните железопътни пунктове на Централната линия. Населението намира своя поминък предимно в железницата. Новопоселниците работят по строежа на линията, а после остават в групите по поддръжката. Наред с чиновниците по движението, дошли отвън, се обучават и местни младежи. Духът на железничарите започва да властва и става дух на цялото селище.
В града има католическа енория „Свети Йоан XXIII“.
Традиционните за Община Левски, много добре развити, хранително-вкусова, машиностроителна и лека промишленост, преживяха тежък период след навлизането на пазарните отношения в България. От около 2000 година се забелязва оживление в икономиката.
Срещу гарата се намира „КИП“-Левски. Това е предприятие от структурата на НК „Железопътна инфраструктура“. Създадено на 1 юли 1977 г. През 30-годишната си история се развива успешно като метрологичен център. Тук се извършва ремонт на уреди от скоростомерна инсталация на локомотиви, проверка на средства за измерване, производство на резервни части за локомотиви.
Забележителности:
Паметник на Васил Левски (намира се в парка до жп гарата);
Стар каменен мост – „Римски мост“ (намира се в землището на с. Българене);
Лесопарк „Шаварна“;
Паметна плоча на кан Кубрат с пръст от гроба му (централна алея)
Музеи:
Къща музей на Георги Парцалев
Малък етнографски музей към училище ПГСС Никола Йонков Вапцаров
Редовни събития:
18 юли – Празник на град Левски
Всяка събота – пазарен ден.
Последната събота и неделя на месец август – панаир.
С начало през 2005-та, всяка година, в дните около 16 юни – рожден ден на Георги Парцалев, се провежда Фестивал на изкуствата „Парцалев“.
След възстановяване на пистата през 2006 година, на мотополигон „Левски“, край с. Козар Белене (на 4 км от Левски и непосредствено до първокласния път София-Варна) се провежда редовно кръг от националния шампионат по мотокрос „Левски Гран при“.
