Елѐна е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир „Йовковци“. Той е административен център на община Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски балкан.
Има много легенди за град Елена, но една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка – девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността „Кръста“, превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована „Самуилец“. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 година) и в Търновското въстание през 1862 година
Град Елена е наричан „Българският Витлеем“, защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.
Първата светиня на Елена е старата църква „Свети Никола“. Тя съществувала преди 16 век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, „печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица“ е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата „Свети Никола“ в 1518 година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище – мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът „Свети Никола“ бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
Спокоен малък град, където може спокойно да се откъснете от забързаното ежедневие на големия град. Има какво да се види наоколо - Дряновски и Къпиновски манастир, Велико Търново и Габрово са в рамките на час път с автомобил, което е идеално за хора, които искат да си направят дневни екскурзии.
Елена е прекрасно градче сгушено в зеленината на еленския балкан. Архитектурата на града е запазена и къщите в старинния си вид също. Имаше достатъчно места за хапване и кафе. Останахме доволни от местата които посетихме, лесно се ориентирахме от многото табели сочещи кое на къде се намира.
