Девня е град в североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население 9 193 души (2015) градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия.
Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Реките Девня и Провадийска се вливат в близкото Белославско езеро. Тук извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони, но тъй като в близост до северозападния бряг на езерото има индустриална зона, околната среда е замърсена.
Местните забележителности включват останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, показани in situ, както и природната забележителност Побитите камъни.
Девня се намира на Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от Варна, 18 километра североизточно от Провадия.
Девня е известна с карстовите извори, които дават начало на река Девня и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.
На 2 километра северно от града, югозападно от кариерата за циментовия завод, е открито скално светилище.
Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις). Той е главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От онзи период е известен слабо проучен античен амфитеатър.
При избухването на Балканската война в 1912 г. човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне – „Божествено великолепно място“), Река Девня и Марково. В края на 1950-те години започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град, включващ кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес никой не живее в кв. „Химик“ и повечето блокове са съборени, а болницата е преместена в кв. Река Девня – сегашното и предишно име на „Изворите“. Квартал „Нанко Недев“ е преименуван на кв. „Девня 1“, а името на Повеляново не е променено.
През социализма се развива мрежата на градския масов транспорт с 3 градски линии (№ 2, 3), както и извънградските линии за Варна № 14, 24, 28. Бившето държавно автомобилно предприятие е приватизирано и обслужва линии 1, 1А, 14, 14А, 28.
