В Голашката пещера се срещат голям нощник (Myotis myotis), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros). Поради голямата колония от прилепи е обявена за природна забележителност. Забраняват се дейности, които безпокоят прилепите и птиците, и които повреждат или изменят естествения облик на местността или скалните образувания.
Намира се на 675 m н.в. Дължината ѝ е 102 m, денивелацията е 8 m. Наклонът е 45 %, характеризира се с висока влажност. Площта ѝ е 0,5 дка. Вътрешността се състои от варовикова скала. Характерна особеност за пещерата е наличието на голяма популация от прилепи. Има различни становища относно нейният произход. Според най-популярното тя е стар железен рудник от римската епоха. Пещерата е картирана за първи път на 16 – 17 юли 1924 г. от Ненко Радев. Прекартирана е през 1968 г. от Владимир Попов. Оттогава е и последната карта на пещерата.
