Дунав мост, открит като Мост на дружбата, наричан още Мост Русе – Гюргево, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7.
Дължината му е 2,8 км, минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива – за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.
Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.
Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2,5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния СССР.
Дунав мост се обслужва от автобусни линии с номера 4, 11, 12 и 28, както и от автобусите по линията Русе – Мартен – Сандрово.
Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853 – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич. Българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище Кюстенджа.В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. „свинска война“, 1906 – 1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.
Преговорите временно се забавят при обявяването на българската независимост (22 септември 1908 г.) и проблемите, свързани с нейното признаване. На 9 април 1909 г. Румъния признава българската независимост. Основна тема на разговорите между двете страни е строителството на мост на р. Дунав. Румънският министър-председател заявява, че трябва да се събере смесена българо-румънска комисия, която да проучи въпроса. По неговото лично мнение най-подходящо място за моста е отсечката между пунктовете Сомовит и Корабия.[4] Българското правителство приема със задоволство румънското предложение. В София е назначена комисия, която да проучи подробно въпроса за мястото на бъдещия мост.В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включва Румъния, Гърция, Полша, Югославия и др. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни не успяват да сключат споразумение. Основната идея, около която най-общо се консолидират позициите са по изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер – релеф на терена, почвена характеристика и условия за изграждането на подобна конструкция, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.
